Честито Рождество Христово!

Този свят ден в християнската религия и култура се свързва с рождението на  Иисус Христос. То е описано в евангелията на Лука и Матей.

Светите Апостоли разказват за родителите на Иисус – Мария и дърводелецa Йосиф, потомък на самия цар Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на съпругa. Опитали се да отседнат в странноприемница, но не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по онова време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Иисус. Според евангелията, на небето изникнала необикновена светлина и пред намиращите се наоколо пастири се появил ангел. Той им казал, че в тази свята нощ на света се е родил Спасителя и така те станали първите, които се поклонили на християнския Бог.

Според религиозните вярвания именно идването на Христос на земята дава началото на една нова ера в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца показали и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.

Именно тези събития дават началото на празника Рождество Христово. В България той започва още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците тръгват коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „Бог се роди, Коледо“.

В народните традиции празникът е наричан още Коледа, Голяма Коледа, Божич, Божик.

Важен момент от коледната обредност е коледуването, което започва още в полунощ срещу празника. Участници в обичая са само мъже – ергени, годеници и  по-рядко млади, омъжени мъже. Наричат ги „коладници”, „коледарци”. Коледарските дружини започват да се оформят още през Коледните пости, най-често на Игнажден. Събират се в дома на своя водач – „станеник”, „воевода”, „коледарски цар”, който винаги е женен мъж. Там мъжете си припомнят старите и учат нови коледарски песни. Коледарите се разделят на „чети”, „колове” или „куди” и начело на всяка избират „четник” или „кудабашия”. В коледарската група има и по-малки момчета, наричани „котки”, които вървят преди коледарите, чукат по портите и с мяукане известяват стопаните за своето идване. Други две момчета събират и носят даровете и краваите, събрани по къщите и се наричат „магарета” и „трохобери”.

Коледарите са пременени в празнично облекло, с украсени калпаци с китки от чимшир и  бръшлян и с венци от пуканки, сушени сливи и стафиди. В ръце коледарите носят дълги геги от лесково или дряново дърво. Коледарските чети тръгват да обикалят селото от полунощ до сутринта на Коледа, за да възвестят с песен и благослов раждането на Млада Бога. Стопаните отдалеч ги чуват и с радост отварят портите на дворовете си.

Репертоарът от коледни песни е много богат, но всички те представляват обредно пожелание, типично за началото на годината – за плодородие, късмет, здраве и щастлив живот. В песните, изпълнявани в нощта срещу Коледа, се преплитат прастари езически и християнски представи, което ясно се вижда в мотива „три самодиви стоят до Младенеца Христос и му приготвят подаръци”. Силна е вярата в магическата сила на словото. Смята се за грешно коледарските песни да се изпълняват извън определения за тях период. Песните са различни по мотивите си според мястото на изпълнението и според възрастта, пола, социалното и семейно положение на човека, за когото се пеят. Коледарите отправят пожелания с песен към всеки член от семейството – пеят на стопанката, на младата булка, изпълняват песни за новороденото, за момата. Знаят песни и за орач, за овчар, за свещеник, за терзия, за кръчмар. В песните за младите е застъпена темата за любовта и задомяването, за момината хубост и момковото юначество. След изпяването на обредните песни, стопанинът кани коледарите на богата софра, черпи ги с вино и ракия. Момата дава своя „вит-превит кравай” на коледарския станеник. Той излиза напред, близо до трапезата, сваля калпака си, вдига високо кравая и благословя с т. нар. „слава”, „молитва”, „мармарка”, „блажанка”. С тази вербална магия се пожелава отново благополучие на цялото домочадие и плодородие. Хората вярвали, че с коледните песни и благословии ще се сбъднат желанията им за здраве и благополучие.

Във всеки дом коледарите са дарявани задължително с пара, с месо, сланина, брашно, боб, лук, вино, които събира и носи „магарето”. С тези продукти те си устройват угощение в дома на „станеника” и разпределят дарените им от момите краваи. Ако няколко ергени харесват една и съща мома, за нейния кравай се прави търг с наддаване. Част от събраните продукти продават и парите даряват на училищното, читалищното или църковното настоятелство. Чрез участието си в коледарския обред момците преминават в нов социален статус и вече са годни за женене. Много разпространена е народната поговорка, която казва, че „момък, който не е коледувал, не може да се ожени”.

На Коледа според традицията не се работи. Сутринта, празнично пременени, всички семейства отиват на тържествена празнична литургия в църквата и се поздравяват с „Честито Рождество!” После всяко семейство се събира около тържествената Коледна трапеза и отговява от постите с печено прасе, което мъжете са заклали предния ден. Стопанките приготвят още баница с месо, свинско с праз, печена кокошка. По вътрешностите на прасето прогнозират времето през годината – ако сланината на коледната свиня е по-дебела отпред, казват, че зимата ще е дълга и зла. Ако далакът на животното е по-дебел откъм главата, това означава, че зимата скоро ще свърши. До вечерта се разменят празнични гостувания, ходи се „на честито” у именниците – Христо, Христина. После на мегдана се извива традиционното общоселско хоро.

След Освобождението на България от османско владичество към коледната обредност се прибавя нов елемент – коледното дърво. То е привнесено чрез руско и чешко посредничество от Западна Европа и се разпространява предимно в градовете, като постепенно започва да се прави на Нова година. Навсякъде Коледа се празнува три дни, като третият ден е Стефановден /27 декември/.

На днешния празничен ден имен ден имат всички, които носят имената Христо, Христина, Христофор, Радост, Радостин, Радостина, Радослав, Райко, Радка, Румен, Румяна, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кристияна, Кристиян, Йосиф, Божан, Божана, Божин, Божил, Радомир и други.